"В шахматах необходимо быт борцом."

    Борис Василевич Спаски (1937г.) е 10-ият световен шампион по шахмат. В съдбата му има много съвпадения със съдбите на неговите предшествениците - както Ботвиник, той е възпитаник на Ленинградската шахматна школа, както Тал, завършил университет и станал журналист, както Смислов, завоювал световната титла от втория опит и както Алехин, емигрирал във Франция. За разлика от тях, обаче, Боря не допринесъл много за теоретическите открития, не създал своя шахматна школа, не написал учебници или книги, въпреки това остава в историята като световен шампион. Достигнал съвършенство във всички стадии на играта, оповавайки се на психологията, победил най-добрите шахматисти на своето време по пътя към Олимпа - Тал, Гелер, Ларсен, Корчной, Петросян... В Югославия го наричали "шахматния Пушкин", заради лекотата и изяществото на стила му. Научил се да се владее, не търсел виновни за собствените поражения. Благороден победител може да бъде всеки, но Спаски е един от малкото, които съумявали да губят с достойнство. Той е първият съветски шампион, на когото не се наложило да среща Ботвник, първият съветски шампион, който загубил титлата си в мач с чуждестранен претендент, първият съветски шампион, който си позволил да не се вслушва в "системи", за което го нарекли "рицар без страх и укор".

    Родил се на 30 януари 1937г. в Ленинград в християнско семейство. Имал сестра Ираида и по-голям брат Георги, от когото на 5-годишна възраст научил тайните на древната игра по време на евакуацията в Перми. Боря много се разстройвал когато губил от Георги, а когато печелил, брат му го удрял. Щом войната свършила се завърнали се в Ленинград без баща му. През 1946г. Спаски се записва в ленинградския Дворец на пионерите. Живеел в страшна нищета, но страстта му към шаха била толкова силна, че по-късно споделя, че никога повече в живота си не чувствал такова влечение. По същество, станал професионалист на 10-годишна възраст. Голяма роля за формирането на творческите му вкусове, а именно предпочитанията към Ласкер и Рубинщайн, оказал първият му учител - заслуженият треньор на СССР Владимир Зак. По негово настояване и с помощта на Левенфиш Боря получил държавна стипендия през 1948г., благодарение на която продължил да се занимава с шах, завършил училище, а накрая и университет. През 1949г. станал най-младият в страната първоразрядник, а през 1950г. изпълнил нормата за кандидат майстор. През 1951г., 14-годишен, дебютирал в четвъртфинала на 20-ия шампионат на СССР в Рига и разделил 7-8 място. Започнал тренировки с гросмайстор Александър Толуш - шахматист с острокомбинационен стил. Толуш научил Спаски на рискована, романтична игра, изпълнена с комбинации и жертви. Така стилът на Боря станал разностранен и универсален. През 1952г. постига крупен успех на шампионата на Ленинград, като добива 2-о място след Марк Тайманов. Партията помежду им завършва реми. През 1953г. участва на силният международен турнир в Букурещ. Обещава на своя треньор Толуш, че ще добие 12т., необходими за покриване на международно звание, и изпълнява своето обещание съвсем точно. С 12/19т. дели 4-6 място с Болеславски и Сабо след Толуш, Петросян и Смислов. 1955г. е годината на неговия триумф. За първи път играл във финала на шампионата на СССР и разделил 3-6 място, което му дало право на участие в междузоналния турнир, станал победител на Студентската олимпиада с отбора на СССР, спечелил юношеския световен шампионат в Антверпен (за пръв път съветски шахматист става победител в такова състезание) и след успешно встъпване в международния турнир в Гьотеборг получил право на участие в претендентския турнир. На 18-годишна възраст ленинградския студент станал гросмайстор. В това време бил на кръстопът. Мечтаел да стане журналист и постъпил в журналистическото отделение на филологическия факултет на Ленинградския университет. Занимавал се сериозно със спорт, особено с лека атлетика, бил кандидат майстор по скок на височина... Борис много обичал шахмата, но вече не давал всичко от себе си, както на 10-годишна възраст, когато бил готов да понесе и глад, и нищета, и всякакви други лишения заради любимата си игра.

    През 1956г. разделя 1-3 място на 23-ия шампионат на СССР с Юрий Авербах и Марк Тайманов, но след допълнителния мач остава 3-ти. Същата година на турнира на претендентите в Амстердам дели 3-7 място с такива корифеи като Бронщайн, Гелер, Петросян и Сабо. През 1957г. на поредния 24-и шампионат на СССР дели 4-5 място със своя треньор Толуш. Същата година става златен медалист от Студентската олимпиада и 1-ото европейско първенство с отбора на СССР в Баден-Вена. Спаски изиграл 5 студентски олимпиади за отбора на СССР (1955г., 1957г., 1958г., 1960г., 1962г.) и съветският отбор 4 пъти спечелил златен медал, а само веднъж, през 1960г. - сребърен, отстъпвайки на САЩ. Постигнал общ резултат +32 -1 =15. Изиграл и още един европейски шампионат в Бат 1973г. и отново станал шампион с отбора на СССР, постигайки +5 =7. 25-ият шампионат на СССР в Рига 1958г. става един от най-драматичните в съветската история. През цялото време водели Гелер, Спаски и Петросян, но набирайки 8/9т. Тал ги достига и съдбата на златото и на мястото в междузоналния турнир се решила в последния кръг между Спаски и Тал. Партията била отложена и никой не се съмнявал в успеха на Спаски, но събитията се развили иначе. Боря я проиграл и разделил 5-6 място. В началото на 1959г. в Тбилиси на 26-ия шампионат на СССР се повтаря рижката трагедия. В последния кръг Спаски губи от Щейн и разделя 2-3 място. Същата година печели шампионата на Ленинград като изпреварва на 3,5т. 2-ия призьор Гелер и по този начин бие рекорда на Корчной от 3т. аванс. Декември 1959г. в Рига се провел "Турнир на Блатийско море" под надслов "Балтийско море - световно море!" В него трябвало да участва Тал, но той се отказал и на негово място встъпил Борис Спаски. Спечелил турнира с убедителното 11,5/13т. На турнира в Мар дел Плата 1960г. се срещат двама от най-младите гросмайстори в света - 17-годишният Роберт Фишер и 23-годишният Борис Спаски. Двамата разделили 1-2 място, но Спаски спечелил в личната среща. В началото на 1961г. в Москва на 28-ия шампионат на СССР бъдещият шампион отново загубил в последния решителен кръг от Щейн и отпаднал от по-нататъшната борба за световното първенство. По същото време Боря започва занимания със следващия си треньор Игор Бондаревски. Сътрудничеството между двамата било едно от най-удачните в историята, както Ботвиник-Рагозин, Тал-Кобленц, Петросян-Болеславски... През 1961г. разделил 1-2 място на първенството на Ленинград заедно с Тайманов, а в края на с.г. в Баку на 29-ия шампионат на СССР най-накрая, след 7 неуспешни опита, извоювал заслужено златото с 14,5/20т.

    Борис Спаски е единственият шампион на 20-ти век, който участвал в олимпиади за 2 различни държави. В периода 1962-1978г. изиграл 7 състезания за СССР и показал резултат 69/94т., а в периода 1984-1988г. оглавявал отбора на Франция в 3 олимпиади и постигнал 23,5/39т. Играейки и за двете страни, допуснал само 1 поражение. През 1962г. дебютирал на олимпиадата във Варна на 3-а дъска след световния шампион Ботвиник и претендент №1 Петросян. Резултатът му бил +8 =6. 31-ият шампионат на СССР в Ленинград 1963г. станал стартова стъпка за Спаски по пътя му към Олимпа. Разделил 1-2 място и получил право да играе в зоналния турнир. През 1964г. започнал катастрофално (0,5/3т.) зоналния турнир в Москва и въпреки това го спечелил. На междузоналния турнир в Амстердам същата година разделил 1-4 място със Смислов, Ларсен и Тал и преминал в следващия етап. До края на годината встъпил без поражение на олимпиадата в Тел Авив и уверено спечелил турнира в Белград, посветен на 20-годишнината от освобождението на Югославия от фашизма. Спечелил блестящо претендентските мачове с Керес и Гелер в Рига 1965г., както и с Тал в Тбилиси, след което имал пълното право да оспори титлата на Петросян. Същата година спечелил мемориал Чигорин в Сочи и традиционния Коледен турнир в Хастингс.

    През 1966г. в московския естраден театър се провежда мачът Петросян-Спаски. Главен арбитър бил белгиецът О'Келли. Неизменен секундант на Тигран - Болеславски, помощник на Спаски - Бондаревски. До мача двамата съперници са се срещали 10 пъти, като само 1 от срещите завършила резултатно - на 27-ия шампионат на СССР в Ленинград 1960г. Петросян спечелил. Всички останали завършвали наравно, като при това 3 от тях продължили повече от 40 хода. След 22-ата партия шампионът добил необходимите 12т. и при окончателен резултат 12,5:11,5т. съхранил своята титла. Главният арбитър О'Кели обърнал внимание на теоретическото съдържание на мача - за пръв път в борба за световната титла се срещат 14 различни дебюта (например в 34-те партии между Алехин и Капабланка дебютите били само 3). Интересна подробност съобщил на пресконференцията журналистът Юрий Авербах: "По време на мача шампионът загубил 6кг., а претендентът качил 5,5кг. Както е известно, нищо в природата не изчезва безследно..." Самият Спаски признал, че световният шампион играл по-силно и отбелязал своите главни недостатъци относно спортния елемент: "бях длъжен по-трезво да оценя обстановката" и "противникът ми владееше по-добре психологическата борба".

    Месец и половина след поражението в Москва Спаски взима участие в един от най-крупните турнири "Купата на Пятигор" - Санта Моника, САЩ. Съперници били: Фишер, Петросян, Портиш, Решевски, Ларсен, Ивков, Найдорф, Дюнер и Унцикер. С 11,5/18т., без поражение, Борис Спаски спечелил еднолично турнира. Югославският гросмайстор Ивков пише: "Спаски победи 9 противника, както и самия себе си. Съумя в началото на турнира да преодолее умората и психо-физическата немощ, благодарение на свръхчовешката си воля. По същество, той победи собствената си воля. Именно поради това нито един гросмайстор на Запада не може да се сравни с него." От 1967г. треньор на Спаски става докторът на психологическите науки Николай Крогиус.

    През 1968г. постигнал уверена победа +7 =8 на последния шахматен фестивал в Бевервейк, който традиционно организирала фирмата "Hoogoven". След 1968г. турнирът се пренесъл във Вайк Аан Зее. В претендентските мачове през 1968г. Спаски демонстрирал пълно превъзходство над такива шахматни асове като Ларсен, Гелер и Корчной. През октомври-ноември 1968г. изиграва всичките 14 партии на олимпиадата в Лугано за отбора на СССР и макар и уморен, постига блестящ резултат +6 =8. През ноември-декември 1968г., по време на международния турнир в Палма де Майорка, където Боря разделил 2-3 място, бил признат за най-добър шахматист на годината и му бил връчен приз "Оскар".

    През 1969г. отново в московския естраден театър и отново със същите секунданти започнал 2-ият мач между Петросян и Спаски. Претендентът се подготвял за двубоя по "класическата" система - в хода на мача, дори при голяма умора,  не изменял на себе си. Водел през по-голяма част от мача и заслужено спечелил с 12,5:10,5т., с което станал 10-ият световен шампион по шахмат.

    През 1969г. демонстрирал истинска шампионска игра на турнира в Сан Хуан, Пуерто Рико - първи турнир, в който участвал в качеството си на световен шампион, като оставил на 1,5т. зад себе си 2-ия призьор. Същата година за втори път бил награден с шахматния "Оскар". На "мача на века" през 1970г. в Белград оглавил отбора на СССР. Същата година удържал 2 победи в Холандия - на мач-турнира в Лейден и на турнира в Амстердам (заедно с Лев Полугаевски), а на олимпиадата в западногерманския град Зиген бил в блестяща форма и завоювал златния медал на първа дъска, оставяйки Фишер след себе си.

    През 1972г. в Рейкявик започва историческият мач между Спаски и Фишер - безпрецедентна война на нерви, стратегии и умове, изключително събитие, разпалило спортни и дипломатически страсти. Главен арбитър на мача бил германецът Шмид. Секундант на Спаски - Гелер, секундант на Фишер - Ломбарди. Мачът трябвало да започне на 2-и юли, но започнал на 11-и... 3000 зрители наблюдавали първата партия, която завършила в полза на Спаски. На втората Фишер не се явил, понеже не изпълнили ултиматума му да премахнат всички видеокамери и съответно му присъдили загуба. След дълги преговори Спаски убедил председателя на Спорткомитета Сергей Павлов да изпълни условието на претендента. Постъпил, обаче, нов ултиматум от американеца да се играе следващата трета партия закрито помещение. Както признава сам Спаски по-късно, той се оказал в илюзия, че Роберт Фишер искал да отмени мача. Това го подвело, побързал да ускори двубоя и по този начин загубил психологическата борба, а месец и половина по-късно, на 1 септември 1972г., при резултат 12,5:8,5т. загубил и мача.

    Победата в главния турнир на международния фестивал в Дортмунд 1973г. показала, че раната от поражението година по-рано е зарастнала (доколкото е възможно). През октомври 1973г. блестящо спечелил 41-ия шампионат на СССР в Москва. По същество, състезанието се оказало едно от най-силните национални първенства. В него участвали 4 ексшампиона - Смислов, Тал, Петросян и Спаски и претендентите Керес, Гелер, Корчной, Карпов, Полугаевски, Тайманов, Белявски. Борис Спаски убедително набрал 11,5/17т. и по този начин станал двукратен шампион на страната.

    През 1974г. печели четвъртфиналния мач срещу американеца Бирн, но губи на полуфинала от Карпов. През 1975г. отново демонстрира отлична форма на мемориал Алехин, заемайки 2-о място. През 1975г. се жени за французойката от руски произход Марина Шербачева и се преселва във Франция. През 1977-1978г., вече 40-годишен, Борис Спаски отново отправя поглед към Олимпа. Побеждава в претендентски мачове Хорт и Портиш, но на финала отстъпва на Корчной. През 1978г. на супертурнира в Бугойно разделя 1-2 място със световния шампион Карпов. След това печели турнир в Монтиля и за последен път встъпва на олимпиада с отбора на СССР в Ница 1974г. Играе на 3-а дъска. На първите 2 били световният шампион Карпов и претендентът за титлата му - Корчной, на 4-а - Петросян, първа резерва бил Михаил Тал, а втора - Кузмин. Това е единственият случай, когато нито един от 6-те участника не загубил партия! През 1980г. в Мехико се състоял последният претендентски мач на Спаски. При резултат 7:7т. загубил от Портиш по допълнителни показатели. Същата година разделя 1-2 място с Белявски на турнира в австрийския град Баден. На междузоналния турнир в Толука 1982г. половин точка го дели от претендентската бариера. През 1983г. е последната му крупна победа в супертурнира "Линарес". Изпреварил 10 гросмайстора, в това число и 12-ия световен шампион Карпов. След турнира решил да се откаже от съветското си гражданство. През 1985г. в Монпелие дели 6-7 място с Белявски на турнир на претендентите и не продължава в следващ етап. През 1985-1986г. оглавява отбора на Франция на 1-ото световно отборно първенство в Люцерн и на олимпиадата в Дубай. През 1889-1891г. печели Купата на европейските отбори със състава "Золинген-1968". През 1990-1991г. участвал в 2 шампионата на Франция.

    През 1992г. на остров Свети Стефан в Белград се състои сензационният мач-реванш Фишер-Спаски. Секунданти на Спаски били Никитин и Балашов, а секундант на Фишер - Торре. Главен организатор на двубоя бил югославският милиардер Ездимир Василевич. Той намерил най-убедителния аргумент да изправи един срещу друг великите съперници - осигурил награден фонд от 5млн. долара (5/8 за победителя и 3/8 - за победения). На 1-и септември 1972г. завършил мача на остров Исландия, на 1 септември било и откриването на мача 1992г. на адриатическия остров свети Стефан. Спаски приел всички условия на Фишер: игра до 10 победи, като при 9:9т. шампионът съхранявал титлата (Фишер считал себе си за шампион, Спаски - за претендент), контрола на игра - 1 час и 31мин с добавка след 40-ия ход - нови вид шахматна контрола, изобретение на Боби. Спаски загубил с 5:10т. и реванш повече не взел.

    През 1993г. в Будапеща 16-годишната унгарска шахматистка Юдит Полгар победила 56-годишния Борис Спаски с 5,5:4,5т. А през 1999г. Спаски отстъпва на Корчной в блиц-мача в Санкт Петербург по случай 275-годишнината на университета.

•     Фишер: "Спаски предприема жертвите с пълна невъзмутимост."